В края на 2004 г. фондация "Благотворител" създаде своя първи проект. Вниманието бе фокусирано към деца, лишени от родителски грижи, които живеят и се възпитават в социални домове. В 60 заведения из цялата страна по данни на ДАЗД израстват 4717 деца на възраст между 7 и 18 години, откъснати от външната среда, с по-ниско самочувствие и вяра във възможностите си. Това е пречка за тях да изявят действителните си способности и да се приспособят пълноценно към живота извън институцията.

Фондация "Благотворител" избра да подпомага навършващите 18 години младежи в преходния момент от техния живот. Така бе създаден проектът "Социална и професионална адаптация". Основната му цел е да съдейства за интеграцията на пълнолетните, които са на прага на своя самостоятелен живот, като им предостави повече възможности за бъдеща професионална реализация. Проектът предлага на младите хора от домовете да усвоят нови познания и умения в различни курсове според техните желания и интереси: строителни, шофьорски, готварски, сладкарски, сервитьорски, козметични, за масаж, за маникюр. Hякои младежи предпочитат езикови, компютърни и кандидатстудентски курсове. Въздействието на курсовете беше видимо за всички: участниците осъществиха контакти с хора със сродни интереси; опознаха нова среда; срещнаха се с различни гледни точки и отношение към живота. Дипломите, получени след обучението, значително допринесоха за повишаване на самочувствието и увереността на участниците и им помогнаха да намерят подходяща работа.

Чрез проекта фондацията окуражи и останалите деца в дома да повярват в собствените си сили въпреки трудностите и неблагоприятните условия, в които израстват.

Резултати: до момента 209 млади хора, от които 152 по този проект завършиха професионално обучение, езикова или кандидатстудентска подготовка, част от тях намериха подходяща работа и се самоиздържат.

Победители в КОНКУРС по проект "Професионална и социална адаптация" за безплатна професионална и езикова подготовка

Алекси Алексиев, Ангел Михайлов, Добромир Здравков, Дончо Пачев, Мария Звездева, Милен Петков, Недялко Недялков, Николай Колев, Петър Симеонов, Юли Миланов

С кандидатите ще бъде проведено интервю на живо или по телефон, за да бъдат избрани победителите в конкурса.
Окончателните резултати ще бъдат публикувани на 13 март 2018 г.

Моят живот след 10 години

„Остават ми още две години да уча, това е прекрасен период в живота на едно момче. Вече съм голям, а още не са ме налегнали проблемите на по-възрастните. Всичко това е много хубаво, но след тези две години трябва да се справям с живота сам, отгоре на всичко имам по-малка сестра, която разчита на моята подкрепа. Общо взето след 10 години се виждам един работещ човек. Много искам да имам семейство, от което досега съм лишен. Затова трябва да има до мен съпруга, която обичам. Семейство е, поне аз така мисля, когато и двамата съпрузи се обичат и край тях има деца. Много ми се иска да бъда на тяхното място, защото те със сигурност ще бъдат много обичани.“

Алекси, 17 г.

„Заспивайки вечер, много често си представям, че имам най-важното за мен - мой си собствен дом, дом, който аз съм си построил и обзавел с двете си ръце, и най вече благодарение на професията, която ще имам - мечтая да бъда строител. Мечтая и отлитам в друг свят, в друга реалност. Представям си как съм се оженил и имам деца -момче и момиче. Ще се възползвам от всички шансове, който ми дават в дома, за да мога един ден да бъда горд с себе си, да бъдат горди и моите деца.“

Николай, 17 г.

„Животът на един човек е такъв, какъвто той си го направи. Според мен, всеки човек има мисия, която трябва да изпълни. Много е трудно да мислиш за толкова години напред, защото за една година се променят толкова много неща, а след десет години, може би този свят, на който ние сега се радваме, ще е някъде далеч в нашите спомени. Знам само, че за толкова голям период ще създам много нови приятелства. А тези, които имам сега, само част от тях ще са още с мен. Животът, за съжаление, и разделя.
Не знам какво да очаквам след десет години... Може би няма съм тук, където съм сега, може би ще имам семейство... За десет години ще се случат много неща, но ние, хората трябва да се стремим към по-доброто, за нас и за Земята, и най-важното, да пазим сърцата си добри, отворени към хората около нас.“

Пенка, 18 г.

„След десет години аз ще съм завършила висшето си образование и ще съм практикуващ ветеринарен лекар. Мечтата ми е да имам собствена клиника, където да лекувам всякакви животни. Избирайки тази професия научавам, че няма по-хубаво от това да спасяваш животи. Нима беззащитните животни заслужават да бъдат захвърлени и изоставени?
Не мога да разбера и хората, които си доставят удоволствие от ловуване на животни. С какво им пречат сърнички, фазани, зайчета, нима те съществуват, за да доставят радост на ловеца, който ги отстрелва? Искам да живея спокоен живот, в който няма ловуване, няма убийства, няма жертви.“

Пепа, 17 г.

Как работата помага за сбъдването на мечтите?

„Мечтите са нашия оптимум да се развиваме, да израстваме, да създаваме нещо за себе си и за другите. Благодарение на работата повечето от мечтите ни могат да се сбъднат. През по-голямата част от живота ни е свързан с работа, чрез нея ние се изграждаме като личности. Работата ни дава опит, който ни е необходим в живота, за да бъдем успешни.
Моите мечти са най-разнообразни, като това например са: да срещна най-подходящия човек за себе си, да постигна високи спортни резултати, и естествено благодарение на работата, да си набавя необходима екипировка за състезанията. Още нещо, за което мечтая, е да отида до Алпите, Хималаите … да видя Париж, Великата китайска стена, да „вкуся“ от Изтока и Запада и още много други неща, защото искам да опозная заобикалящата ни среда и да открия Себе си.“

Михаела, 21 г.

За мен успехът е...
„Живея в дом от единадесет години. Нямал съм семейство, такова какво имат другите деца и знам, че когато навърша осемнайсет години и изляза от дома, ще ми е много трудно. Най-вероятно ще съм изправен пред много трудни избори - по кой път да поема по-правилния или по-грешния. Ще се старая да бъда достоен, отговорен и честен човек. Успехът за мен е въпрос на личен избор, труд и вяра. Аз съм този, който пише съдбата си, този който решава по кой път да премине – по лошия или по добрия. За успеха са нужни труд, усърдие и постоянство. Аз вярвам, че ще успея в този живот. Ще се трудя и ще успея, не защото така трябва, а защото Аз го искам!“

Величко, 17 г.